РЕЦЕПТУ̀РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Мед. Бележник с бланки за писане на рецепти. Привлече рецептурника си, написа нещо и като ми подаваше рецептата, отново се усмихна: — Пак бром. Ем. Манов, БГ, 113.
2. Мед. Книга с правила за приготвяне на лекарства. Всяка нова рецепта, която включвал [лечителят] в своите рецептурници, била едновременно и някакво уточнение (или въпрос, съмнение, „хипотеза“), отнасящо се до болестта, а не само до лечението ѝ. Н. Антонов, ПДЖ [еа].
3. Спец. Книга, наръчник с указания за състава и начина на приготвяне на продукт в готварството, хранително-вкусовата промишленост и др. Почти няма социални домове, в които да се измерва калоричността на храната, като най-честото обяснение за това бе, че тя се готви по рецептурник. Сл. Кукова и др., АЗ [еа]. Наличието на значителни излишъци от кухните на заведенията идва главно от невлагането на предвидените по рецептурника продукти и материали или сервиране на малограмажни порции. Ст, 1969, бр. 1203, 3.