РЕЦЀПЦИЯ ж. 1. Анат. Възприемане на дразненията от рецепторите и преобразуването им в нервни импулси.
2. Книж. Заимстване и приспособяване в дадено общество на социални, културни или др. форми, възникнали в друга страна или друга епоха. Рецепция на английския просвещенски роман у нас няма как да има чак докъм 80-те години на нашия век, когато се появяват някои от големите романи на Английското просвещение. Б. Пенчев, ТК [еа]. И там [в Сърбия] средновековният читател станал съпричастен на античната философска мисъл в раннохристиянска и византийска рецепция. Л. Кирова, ЮФ [еа]. Ливанското законодателство от ХIХ в. осъществява директна рецепция от Франция или косвена чрез правото на Османската империя. ПрС, 2008, кн. 10, 124.
3. Книж. Възприемане на литературно произведение в зависимост от културата, образованието, социалното положение и др. на читателя. Идеята за читателя и за рецепцията възниква в края на 50-те години. Култ., 1997, бр. 14 [еа]. Историята на рецепцията на творчеството на Сад, .., доказва, че неговото влияние продължава да е значително. ЛИК, 1991, кн. 7-8, 12. Преработеният роман [„Мъже“ на Георги Марков] със своята многоплановост и полифоничност дава възможност за нееднозначни рецепции и за различни интерпретации на повдигнатите сложни въпроси. БЕЛ, 2003, кн. 1 [еа].
4. Административна служба в хотел, учреждение и др., където приемат и регистрират посетителите; регистрация. Той [кинооператорът] излезе пред Мария, дето работеше на рецепцията в хотела, със стария номер, че идва да я снима във филм. Ст. Стратиев, ПП, 39. Пристигнахме в Рим. Докато чакахме в рецепцията да ни дадат стая, биде откраднат един от празните ни куфари. Ем. Манов, ПУ, 13. Младежът влезе и тръгна делово към рецепцията. Там настаняваха някаква българска група, той изчака, докато туристите си вземат ключовете, като незаинтересувано слушаше бърборенето им. К. Кънчев, ПР ІІ [еа]. Дори ключа си остави на рецепцията, тъй като се опасяваше, че може да го загуби някъде из пясъка. Ст. Биячев, ЛЕЧ [еа].
— От лат. receptio ‘приемане’.