РЕЦИДЍВ м. 1. Юрид. Повторно извършване на престъпление от лице, осъдено с влязла в законна сила присъда за друго такова или подобно престъпление. Василев отбеляза още, че сред непълнолетните, които са извършвали престъпления, се наблюдава най-висок процент на рецидив — 40 процента, докато при останалите затворници рецидивът бил 20 процента. Д, 2007, бр. 78 [еа]. Според прокуратурата деянието е извършено в условията на опасен рецидив. // Разш. Повторно извършване на нарушение от лице, което е санкционирано за друго такова или подобно нарушение. Ако е подадена декларация с неверни данни, според които трябва да се плати по-малко данък, глобата е 1000 лева, ако деклараторът не подлежи на по-тежко наказание. При рецидив санкцията за това нарушение е 2000 лева. Дем., 2001, бр. 43 [еа]. Депутатите искат и да се вдигнат двойно глобите за търговци, които продават цигари и алкохол на непълнолетни — от 50 на 100 лв. при първо нарушение и от 500 на 1000 при рецидив. С, 2006, бр. 4705 [еа].
2. Мед. Повторно заболяване, появяване на болест след период на временно намаляване или изчезване на симптомите ѝ, на видимо оздравяване. Някои заболявания се характеризират с предразположеност към повторно заболяване от същата болест, това са т. нар. рецидиви на болестта. М. Василев и др., ВБ, 9. Случаите на кучешка тения в България през миналата година са 461, като при 34 от тях са се получили рецидиви. Леч., 2008, бр. 25 [еа]. Изследването показало, че ваксината забавя появата на рецидив на болестта след изрязването на тумора. Земя, 2008, бр. 153, 14.
3. Прен. Книж. Повторение, повторна поява на някакво отрицателно явление. Демокрацията в източната част на континента е още твърде крехка и изложена на рискове от рецидиви на авторитаризма. Дем., 2001, бр. 114 [еа]. Рецидив от миналото.
— От лат. recidivus ‘повтарящ се’.