РЕЦИТА̀ТОРКА ж. Жена рецитатор; декламаторка. Сядаха в кръг на някоя полянка и най-даровитата рецитаторка .. започваше да ниже стихове, куплет след куплет. А. Гуляшки, СВ, 236. Тя е в VІ клас, шампион е по плуване и е добра рецитаторка. ВН, 1960, бр. 2743, 4. В Сливен се оженил за баба Радка, дъщеря на богати местни търговци, артистична натура, поетеса и рецитаторка. С, 2004, бр. 4206 [еа].