РЕЦИТЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от рецитирам и от рецитирам се; рецитация, декламация. Той гледа неговото поетическо слово да звучи колкото може по-плавно, да се произнася по-леко, да не представлява пречка при четене и при рецитиране. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 305. Още от дете бил много емоционален, имитирал известни хора и досаждал на родителите си с непрестанно рецитиране на стихчета. С, 2004, бр. 4246 [еа].