РЀЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който представлява реч, състои се от реч. При афазия .. често се наблюдава замяна на едни речеви елементи с други. Ив. Димитров, УОПР [еа]. Речев поток. Речев отрязък.
2. Който се осъществява чрез реч. Речевата стратегия е съзнателно планирана и контролирана система от действия за успешно постигане на предварително поставена цел в общуването. БЕЛ, 2005, кн. 1 [еа]. Речево общуване.
3. Който се отнася до реч. Езикът ни рано или късно ще трябва да се промени, за да се съобрази с масовата речева практика, колкото и смущаваща да е тя. Дем., 2000, бр. 246 [еа]. Възстановяването на нарушените речеви функции изисква системна и продължителна работа с болния човек. Г. Нешев, БМ [еа]. Речева дейност. Речева ситуация. Речев акт. Речев модел.
◊ Речев етикет. Езикозн. Система от изрази, приети от дадена общност, за изразяване на поздрав, прощаване, извинение, благодарност и др. при общуване. Целта [на изследването] е .. да се опишат формулите на речевия етикет, използвани в общуването. БЕ, 2006, кн. З [еа]. Журирането ставаше по предварително уточнени критерии, които включваха: .. спазване на нормите на книжовния изговор и на речевия етикет. БЕЛ, 2001, кн. 5-6 [еа]. Речева характеристика. Литер. Начин за изграждане на образа на герой в художествената литература чрез неговата реч. Диалогът е средство за автора да характеризира своите герои, чрез него той им прави речева характеристика. БЕ VІІ кл, 2000 [еа]. Вметнатите изрази се срещат с най-голяма честота в разговорните текстове и в художествените текстове при речева характеристика на героите. БЕЛ, 2005, кн. 2 [еа].