РЕЧЍЦА ж. Умал. от река; рекичка, рекица. На разсъмване той съгледа една дъскорезница край една малка речица и решително се отправи към нея. Ив. Вазов, ЖИ, 108. Животворящата и бъблива селска речица, която извира изпод големите каменни чуки над сами селото, от ден на ден почна чувствително да намалява и да съхне. Елин Пелин, Съч. І, 166. На края на селото, .., току пред самата малка планинска речица, се намира къщата на знахаря. Ив. Карановски, Разк. І, 178. Край речица на полянка / Мързелан и Мързеланка / си живели във къщурка, / ниска като костенурка. А. Разцветников, ОНН, 33. Стопи се мартенския сняг / и селската речица, до вчера заледена, / облива с пяна своя бряг, / от топъл вятър съживена. П. К. Яворов, Събр. съч. І [еа].