РЕЧЍЧКА ж. Диал. Речица, рекичка; речка1, речушка. Отвъд селото се зеленееха ливади край речичката. Ив. Вазов, Съч. ХХVІ, 42. Ние трябваше да оставим вече равнината и да тръгнем без никакъв път от лявата страна на една стръмна долина, из която шумтеше монотонно малка балканска речичка. З. Стоянов, Съч. І [еа]. Като прехвърлихме едни рътлини — около един час път, слязохме в долината на малката речичка. В. Кънчов, Избр. пр І, 346. Той им позволил да се заселят около една речичка. БНТв ХІ [еа].