РЕЧЍЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от река. В блата и речища, / в дълбоки гьолища, / на жега, на суша / закрякаха жаби... Елин Пелин, Съч. ІV, 1977 [еа]. Заплакала ми овца рогуша, / .. / Вода си пия по речищата, / пладне пладнувам покрай стрехите! Нар. пес., М. Арнаудов, БНП І [еа].