РЕШЀТЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е във форма на решетка; решетъчен. Старецът прехвърляше броеницата си, замечтано загледан през решетестата преграда. М. Марчевски, ОТ, 16. Привечер се спуснаха по стълбите чак до вратата на машинното отделение, отвориха я и запристъпваха бавно по решетестия под над самите парни котли. Ал. Бабек, МЕ, 28. Точно срещу общинското управление имаше ниско, едноетажно здание с желязна решетеста порта, до която винаги пазеше войник с пушка. К. Константинов, ППГ, 78. Лихтенфелд беше застанал до решетестата врата между двора и градината, гледайки втренчено през нея работничките, които излизаха на шумни тълпи от склада. Д. Димов, Т, 214. Пред едноетажната му спретната къща има градинка с решетеста ограда и гараж. Пл, 1969, кн. 6, 82.
2. Който е с решетка; решетъчен. На един завой се откри селото — повече стари къщи с решетести прозорчета и посивели плочени покриви. Н. Хайтов, ПП, 146. Паяжината в ъгъла на решетестото прозорче изглеждаше изтъкана от сребърни конци. М. Грубешлиева, ПИУ, 267.
— Друга (разг.) форма: р е ш ѐ т ч е с т.