РЕШЀТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е във форма на решетка; решетест. На решетъчната ограда стоеше табелка. Л. Галина, Л, 21. Там има желязна решетъчна врата, която нощем се затваря с ключ и катинар. П. Вежинов, НБК, 256. Пържат се в силно нагорещена маслена баня, като с решетъчна лъжица се бъркат. Н. Сотиров, СК, 212. Над сифона трябва да има решетъчна преградка, която го предпазва от запушване. М. Гаврилов и др., ТПХ І и ІІ, 18. Решетъчни тухли.
2. Който е с решетка; решетест. Килията на игумена беше на втория кат. Двете решетъчни прозорчета гледаха към реката, която течеше до самия манастирски зид. Д. Марчевски, ДВ, 21. Светлината идеше от едно решетъчно прозорче, пробито под самия таван. А. Гуляшки, Л, 86. Той си спомни детските си години в Шумен, старата си бащина къща с решетъчните прозорци. Д. Спространов, С, 56.