РИПЍДИ само мн. Църк. Метални хоругви, носени при църковни шествия. Напред вървяха ученици в стихари, които държаха свещници и рипиди и пееха. Л. Каравелов, Събр. съч. І, 1984 [еа]. Особено интересни са рипидите със серафимите, които се носят след иконите и кръстовете на литийните шествия.
— От гр. ριπίδι.