РЍПКАНЕ, мн. -ия, ср. Детск. Отгл. същ. от рипкам; рипане, скачане, подскачане. С викането барабар оня, дето връзваше коня, гръмна с пушката, ревна Метю, подрипна и с едното рипкане — метна се оттатък дувара, в двора на чуждата къща. Н. Хайтов, ДР, 78. Наистина я викаше и Файле забърза към шатрата ѝ — по-бързо, отколкото ѝ се искаше всъщност; много дразнещо беше това рипкане. В. Русинов, КПЗ (превод) [еа].