РИС, рѝсът, рѝса, мн. рѝсове, след числ. рѝса, м. Хищно горско животно от семейство котки с едро тяло, къса опашка, жълтеникаво-кафява козина с черни петна и кичур дълги косми на върха на ушите. Lynx lynx. Из тези борови гори бродели рисове. Г. Караславов, Избр. съч. ІІІ, 37. По дебелите клони се спотайваха рисове и диви котки. Д. Талев, Съч. VІІ [еа]. Рисът е включен в Червената книга на България като критично застрашен вид.
◊ Изяждам / изям като рис някого. Разг. Безмилостно, жестоко унищожавам някого.