РИСКУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от рискувам и от рискувам се. Дяконът беше безстрашлив до явно рискуване живота си. Ив. Вазов, Съч. VІ, 72. Победата не му беше поднесена даром, извоювал я беше честно, .., с рискуването на собствения си живот. А. Гуляшки, ЗВ, 238. Вместо да ги обвини в хлапашко рискуване, да ги заплаши и спре, Едноокият тича да им помага. Бл. Димитрова, ПКС, 168.