РИСУВА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е предназначен, служи за рисуване; рисувателен. Аз непрекъснато носех тефтерче от рисувални листове и често карах приятелите си да ми позират. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 135. Той привлече пред себе си приготвения още от вечерта голям и чист амбалажен лист, извади из джоба на палтото си малка рисувална четчица и я потопи в клубната мастилница. Кр. Велков, СБ, 132. Когато се върна, Зира ми подаде голям лист хартия, закрепен върху рисувална дъска. Р. Стефанова, ПМ (превод) [еа].
2. Който е свързан с рисуване; рисувателен. Графикът .. преоткрил живописта с идеята да съчетае няколко рисувални техники. Д, 2007, бр. 201 [еа]. Само рисувална сръчност не е достатъчна.
3. Остар. За училище и под. — в който се подготвят художници; художествен. Девойката, .., прилича на модел в работната стая на рисувалното училище. Ив. Вазов, Съч. ХІ, 75. Две години той бе следвал някакво рисувално училище в Одеса и сега се препитаваше с правенето на фирми и всевъзможни портрети. Стр. Кринчев, СбЗР, 346. Посещава [Верешчагин] рисувална школа .., учи живопис в Париж. В Руско-турската война участва като доброволец. Сражава се при обсадата на Плевен. ВИС, 2004, кн. З [еа].