РИСУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. 1. Отгл. същ. от рисувам и от рисувам се. Той пак се е заловил с рисуването си. В. Геновска, СГ, 445. След това [Елин Пелин] отива в София, където иска да завърши гимназия и да следва в Художествената академия, тъй като от малък проявява склонност към рисуване, но не успява. Лит. ХІ кл, 93. Че не вдъхновение е водило ръката на поета при рисуване на тези картини, а пресметливостта на опитен литератор. П. П. Славейков, Събр. съч. VІІ, 160. Четка за рисуване. Блок за рисуване.
2. Учебен предмет, при който учениците се учат да рисуват. Тя е ученичка от пети клас. Минава от четвърти за пети клас само с една четворка по рисуване. Г. Караславов, ПМ, 50. Учител по рисуване.
◊ Концертно рисуване. Изк. Рисуване пред публика с музикален съпровод. Преди танците имаше програма с концертно рисуване, имитация на прочути артисти и накрая — хуморески. П. Мирчев, СЗ, 101. Комисията отива при някой художник, който също само от любов към милите и легендарните Крали Маркови и Аспарухови потомци е съгласен да вземе само 150 лева за концертното си рисуване. Хр. Смирненски, Съч. ІІІ, 14.