РИСУВА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Рисунка, картина. И действително, това беше една любопитна и удивителна сбирка от разновидни, странни, невъображаеми рисувания и картини, които само оригиналният артистически вкус на хаджи Ахила е умял да изнамери, сгрупира, разположи и хармонизира. Ив. Вазов, Съч. VІ, 154. Вземи от Димитрови Симидовото рисувание. Чакам те утре. Хр. Ботев, ПССъч. ІІІ [еа].

2. Учебен предмет, при който учениците се учат да рисуват; рисуване. Едно време този човек беше мой ученик. Преподавах му история, и понеже часовете ми бяха малко, като допълнителен предмет имах и няколко часа рисувание. Чудомир, Избр. пр, 49. Другите ни лекции са същите, само че по история на драмата лекциите ни чете проф. Стороженко, а по руска литература — Лазурски, а оттам нататък дохаждат другите предмети: французки език, пение, рисувание. Ст. Грудев, АБ, 27.


Източник: Речник на българския език (онлайн)