РИТА̀Ч м. Рядко.1. Човек или животно, което много рита. С годините това пиле стана страхотен ритач. Веднъж бе обявено състезание по ритане между всички птици. Познайте кой го спечели. Д. Цончев, ДЕГ [еа].
2. Разг. Пренебр. Футболист; ритнитопковец.
