РЍТВАМ, -аш, несв.; рѝтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. рѝтнат, св., прех. и непрех. Ритам веднъж или няколко пъти по веднъж. Едно хилаво котенце, .., се опитва да се погали в нозете ѝ, но тя го ритва немилостиво. Св. Минков, ДА, 74-75. Сега Чакъра помисли за семейството си. След късо колебание той ритна мрачно вратата и надзърна в стаичката. Д. Димов, Т, 252. Тя мина отзад кравата, наведе си и посегна към вимето ѝ. Кравата я ритна. Ил. Волен, ДД, 101. Детето ритна два-три пъти с крачета, .. и си заспа. А. Каралийчев, ТА [еа]. Радой ритва топката и извиква колкото глас има: — Лелке, отиде при тебе! Ив. Кирилов, Ж, 59. Провря цевта на пушката през бойницата, прицели се както го бяха учили и току го блъсна тя като жива в рамото, .. Няма да го ритне тя, пущината, втори път и той стисна здраво пушката. Д. Талев, И, 130. ритвам се, ритна се страд. Когато видя къде слагат конете ни, поиска конят му да се отдели. Прав беше. Да се ритне и осакати такъв кон, би било престъпление. А. Дончев, ВР, 36.
◊ Дотъках (изтъках) си платното, ринах ти кросното. Диал. Показвам се неблагодарен, след като са ми сторили услуга, след като са ми помогнали за нещо. Измени плана, та не му закачиха дюкяните, дето щеше да става площад. И като си изтъка платното — ритна им кросното, — нито заплата им даде, нито барем по едно кафе ги почерпи. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 168. Има и хитреци, които обещават, па изтъкат ли си платното, ритнат кросното. Кр. Григоров, Р, 56. Ритва ми / ритне ми назад. Диал. Положението ми, работите ми се объркват, влошават; търпя неуспехи. Умряла!... Разболяла се, на шега легнала и вече не станала. Клетият Божко плака като пеленаче... Че остави му плача на страна, но ритна му и работата назад. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 189. Ритва ми / ритне ми сърце от някого или от нещо. Диал. Преставам да обичам някого или нещо, не ми е вече мил някой, нещо. И кога видях, и ти преви врат, кога волята на едно попово чедо не можа да прекършиш — ритна ми сърце от тебе. П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 208. Ритвам / ритна камбаната (попа <отзад>, топа, трупчето). Обикн. св. Простонар. Пренебр. Умирам. — Бре! Какво си се разпуснал така. Баба ти да не е ритнала камбаната. В. Милев, РК, 135. Най-после нашичките лекари, толкова и разбират, установили, че е рак. Докато започнали да го изследват, и човечецът ритнал попа. Д. Кисьов, Щ, 334. Да убедя лейди Барет за предимствата да се живее тук, не беше особено трудно, особено като се има предвид с какво презрение се отнасяха хората към нея и дъщеря ѝ, след като лорд Барет ритна топа. Д. Попова, СЦ (превод) [еа]. Ритвам / ритна назад. Диал. Търпя неуспехи, работа ми върви по-зле. Ритвам / ритна текмето на някого. Диал. Грубо. 1. Изгонвам, изпъждам някого, отстранявам го отнякъде; натирвам. Па сетне, като подушим, че им се разклатят краката, да им ритнем едно текме и с новите пак на власт, а? Ал. Константинов, БГ, 136. 2. Преставам да се интересувам от някого, изоставям, зарязвам някого, с когото съм бил в близки, интимни отношения. Ритвам си / ритна си късмета. Разг. Сам ставам причина да загубя нещо, което е в моя полза, не се възползвам от появилия се благоприятен случай. Ритнат в акъла. Разг. Подигр. Глупав, неспособен. Не би искал [тате] пък да изхаби своето умение и в селски калеври, до каквото можеше да стигне всеки чирак след година, стига да не е ритнат в акъла, както обичаше да се изразява тати. Ст. Чилингиров, ХНН, 192.