РИТЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. За кон, крава и др. — който има навик да рита. Кравата позна пак, че не е стрина Венковица, и пак ритна. Тя си беше лоша и ритлива. Т. Влайков, Съч. І, 1925, 202. Нали разполагаме с конете на сиуксите; обзалагам се, че тези ритливи твари ще плуват не по-лошо от елен. Б. Миндов, Пр (превод) [еа]. Ритлив кон.