РИТМИЗЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от ритмизирам като прил. Който се отличава с ритмичност; ритмуван. Открояват се сцените между Ян Бибиян и Фют, в които твърде оригинално е съчетано пеенето с ритмизирания говор (партията на дяволчето е написана в строго ритмична декламация). Л. Сагаев, КО [еа]. Пасажът рязко се обособява като ритмизирана похвала на героя. В духа на античната традиция тържествените похвални слова се схващат като нещо средно между прозаическата и поетическата реч. Н. Овчаров, ПВМ [еа]. Всички ритмизирани цикли на време за труд и време за почивка са унищожени. Кастелс смята, че „мрежовото общество се характеризира с унищожаване на ритмичността, както биологическа, така и социална“. ФА, 2004, кн. 1-2 [еа]. Ритмизирано всекидневие.