РИТМУ̀ВАМ, -аш, несв., прех. 1. Създавам ритъм между две и повече дейности, процеси, явления и др.; ритмизирам. По тъмните улици на заспалия град техните нервозни стъпки ритмуваха нетърпеливи въжделения. С. Радев, ССБ ІІ [еа]. Групата разклаща балона, зазвучава неговата тиха мелодия, тъжна и бавна, тя е ритмувана с движенията на преследвачите. Й. Радичков, СЯЛ [еа].
2. Остар. Книж. Римувам. Не допускаш, че това е Ботев, който ритмува темен и дремен. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 66. За оттуха пишеше стихове, в които ритмуваха на всяка стъпка народ агарянски с тигър африкански. К. Величков, ПССъч. І, 82. ритмувам се страд.
РИТМУ̀ВАМ СЕ несв., непрех. Остар. Книж. Римувам се.