РИТОРЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до риторика; реторичен, ораторски, красноречив. Често, когато съм чел някои документи от това велико минало, бивал съм трогван до сълзи от тая беззаветна до себеотрицание обич. И тоя странен език, изпълнен с руски и черковнославянски думи, ту наивен и безхитростен, ту несръчно риторичен — всякога, когато се спомене отечеството, дългът и обичта към него, изведнъж тоя старинен език става необикновено хубав, топъл и лиричен. Й. Йовков, Разк. ІІІ, 98.
2. Прен. Който се отличава с прекалена или излишна приповдигнатост, надутост; реторичен. Колкото повече се вдълбочаваше в нея, толкова тя [драмата] му се виждаше по-неиздържана, риторична, пълна с излишен, неубедителен патос и с външен драматизъм. М. Кремен, РЯ, 557. Риторичен стил. Риторичен патос.
◊ Риторичен въпрос. Литер. Художествено средство, риторическа фигура, представляваща въпрос, въпросително изречение, което не изисква отговор, а само засилва категоричността на подразбиращото се твърдение; реторичен въпрос. Риторично обръщение. Литер. Художествено средство, риторическа фигура, представляваща обръщение към въображаем читател, към неодушевен предмет или към абстрактно понятие, които не могат да участват в диалога; риторично обръщение.