РИТОРЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до риторика; реторически, риторичен. Докторът ме погледна значително, като че ми казваше: „Чакай, не съм свършил още!“ и продължи свойта спокойна, равна реч, .., без риторически украшения. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 169. Риторическият похват става, в известен смисъл, един навик. С. Радев, Худ., 1909, бр. 1-2, 11.
◊ Риторическа фигура. Литер. Художествено средство, което се използва в ораторската или художествената реч, за да стане тя по-изразителна и по-емоционална, напр. анафора, антитеза, алитерация, инверсия, рима и др.; реторическа фигура. Метафората принадлежи към тропите, а сравнението — към риторическите фигури. БЕЛ, 2000, кн. 3-4 [еа].