РИТОРЍЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на риторичен; реторичност. Творенията на Пушкина са свободни от всяка риторичност, от хитрини на словото. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (2), 185. Обвинението в риторичност го засягаше лично. Зл. Златанов, ХС [еа]. Нему се открива ритъмът на селския труд и тоя ритъм му подсказва нова поезия. Тя е лишена от риторичност. М. Арнаудов, ЖТИ V [еа].