РИТУА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до ритуал (в 1-3 знач.); обреден. През големите суши ходеха като пеперуди по дворове и дюкяни, пеейки молби за дъжд. И излезлите по вратите дюкянджии се ухилваха, .. и заливаха с кофи студена вода облечените в шарени басми девойчета, които продължаваха своите ритуални игри и песни. К. Константинов, ППГ, 27. В кръга влязоха още двама. Нито маски, нито ритуални одежди. Н. Стефанова, ПД, 6. В годишнината на смъртта се събират всички роднини, даже и най-далечните. Устройват се ритуални обеди и вечери. Ал. Гетман, ВС, 102. Ритуална зала. Ритуални танци.

2. Прен. Тържествен, церемониален. Боян стана, с бавни ритуални крачки отиде в единия край на тепиха, коленичи, целуна го, после пак стана и отиде в другия край. Л. Стефанова, ВМД, 165. Той запали с почти ритуален жест две свещи. Й. Попов, ЧП, 28.


Източник: Речник на българския език (онлайн)