РЍТЪМ, мн. рѝтми, след числ. -тъма, м. 1. Муз. Само ед. Последователно повторение или редуване на различни по трайност тонове. Танцуващите се люлееха в бавния ритъм на танго, а над тях висеше облак от синкав тютюнев дим. Д. Димов, Т, 106. Под ритъма на звуковете изящно облечени двойки се въртяха, заградени от зрители в черни рединготи. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 32. Никой не можеше равнодушно да гледа тая игра. .. Пред неудържимата съблазън на лудешкия ритъм заигра и най-малката фибра у тия корави и силни хора. Провикваха се, удряха по масите, пляскаха с ръце. Й. Йовков, Ж 1945, 17. Наблизо свиреше музика и групата оправи стъпки в ритъма на марша. Б. Райнов, ЧЪ, 79. Засвиреше ли Арсо Циганина на гуслата, .., като че краката ми не искаха да стоят и почваха да подскачат по ритъма на свирнята. Кр. Григоров, Р, 47. Чуваха се веселите провиквания на играчи, подканвания за игра. Кларнетът извиваше ситна мелодия, тежко и тъпо отсичаше ритъма тъпанът. Кл. Цачев, ГЗ, 97-98. Забуха в хороводен ритъм селският тъпан. А. Гуляшки, МНС, 55.
2. Литер. Само ед. Равномерно редуване на ударени и неударени срички, на дълги и кратки срички. Лириката дължи своята поетичност на ритмическата форма. Ритъмът сам по себе си извиква особена лирическа емоция. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 306. Звучният ритъм на първата строфа [в „Червените ескадрони“] съответства на динамиката на боя. Лит. ХІ кл, 183.
3. Само ед. Равномерно редуване на някакви звуци при работа или движение на нещо. В тишината на превалилата нощ реката плискаше в спокоен ритъм бистрите си студени води. Г. Караславов, Избр. съч. І, 143. Чичо Марин посрещаше тракторите .. надничаше в моторите им, пускаше ги да работят на място и внимателно се заслушваше в ритъма на пукотевицата. А. Гуляшки, МТС, 332. Мъча се да нахвърлям върху бележника си доловени неща, въпреки люлеещия се ритъм на влака. З. Сребров, Избр. разк., 175.
4. Мед. Само ед. Равномерност на сърдечната дейност, дишането и др. Човек понякога дочува сърцето си като отдалече — ми каза по-късно един лекар. — Особено когато ритъмът му е нарушен. Н. Инджов, ПП, 65. По време на сън ритъмът на дишане е по-бавен. Сърдечен ритъм. Синусов ритъм.
5. Само ед. Равномерност на стъпките, крачките при движение на човек, животно и др.; темпо. Той изпъна тяло, потопи глава във водата. Краката му заработиха в бърз ритъм. Ем. Манов, БГ, 45. Когато ти влезе в стадиона и бягаше все със същия ритъм по празната писта, хиляди хора станаха на крака и с вдигната ръка приветстваха твоята победа. А. Друмев, БР, 1931, кн. 4-5, 131. Тя започва да танцува. Лека-полека ритъмът се увеличава. Б. Балабанов, Избр. пр ІІ, 65. Той беше чувал някога в разговори, че трябва да се повдига леко на стремената в ритъма на коня. П. Вежинов, ВР, 225-226. Елка единствена беше разучила добре своя танц. .. „Чувството за ритъм е вродено у нея“ — помисли си ръководителката. Л. Галина, Л, 20.
6. Прен. Само ед. Равномерност, отмереност на моментите, етапите, фазите на някаква дейност. Действително беше мъчно да я открием сред толкова много млади, съсредоточени над машините жени, без да нарушим ритъма на работата. Н. Стефанова, ОС, 85. В процеса на писането търсех ритъма на самото събитие. Ив. Сарандев, ЕС, 123.
7. Прен. Само ед. Равномерност, повторителност на дейности; ритмика. И една нощ да останеш, веднага ще схванеш характерния за града ритъм. Н. Стефанова, РП, 154. Привечер, .., тя излизаше, тананикайки, и веднага се гмурваше в тоя устремен плътен поток от хора, светлини и шум, който я понасяше със замайващ ритъм. К. Константинов, СЧЗ, 42. Когато мускулната треска премина и тя посвикна с ритъма на лагерния живот, много от неприятното се превърна в приятно. Ем. Манов, ДСР, 359. Наруши се ритъмът на живота ми. Δ Не мога да свикна със забързания ритъм на големия град.
8. Прен. Само мн. Обикн. в съчет. със съгл. опред. Музикални звуци, характерни за определен стил, регион и др. Освен горещите ритми от карнавала в Рио, тук са събрани и по-спокойни, даже лирични композиции. Тема, 2003, бр. 50 [еа]. В този албум използваме много фолклорни ритми — от Дайчово хоро и от много други. ПР, 2001, бр. 1 [еа]. Балкански ритми.
— От гр. ῥυϑμός.