РЍФЕЛ, мн. -фли, след числ. -ела, м. Техн. 1. Бразда, надлъжен зъб на вал на метален валц.
2. Машина, с която се правят такива бразди. Майсторът стругар Борис Каракашев работи на два рифела и отчасти на един струг. РД, 1950, бр. 224, 1.
— От нем. Riffel.