РОБИНЗО̀НОВЕЦ, мн. -вци, м. Разг. Човек, който живее сред природата при сурови условия или е склонен към приключения (по името на героя Робинзон Крузо от роман на Даниел Дефо). По-късно вече знаех, че Лъжливия не бе ми казал нито една лъжа, а вместо с робинзоновци, разни корабокрушенци и индианци бе наситил детското ми въображение със свои измислени герои. И. Петров, ЛСГ, 37. Носталгично присвива очи Асен, разказвайки за онези осем години, когато без прекъсване заедно с Ганка прекарали на остров Св. Иван като истински робинзоновци. БВ, 2006, кн. 11-12 [еа]. Тримата робинзоновци обявили, че тръгват да търсят съкровището. К, 1968, кн. 4, 23. Съвременни робинзоновци.
— От англ. собств.