РОБИНЗО̀НОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който е грубо изработен, с просто устройство; примитивен. С любопитство се взирах в този робинзоновски дом с чернооката мълчалива жена. З. Сребров, Избр. разк., 232. С едно инстинктивно ловко движение си измъкнах крака, преди да пусна в движение робинзоновското оръдие — завързано на гегата туристическо ножче. П. Делирадев, В, 88.

2. Див, суров. В случай че изпаднете на остров при робинзоновски условия, то ще ви доверим, че мека кожа може да се добие с много търпение и с помощта на... дъвкане. Попитайте жените на ескимосите! К, 1968, кн. 10 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)