РОБОВЛАДЀЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се основа на робовладелство; робовладелчески. Неговата [на храма] величественост свидетелствува за голямото значение, което са имали религиозните вярвания в живота на робовладелското общество. Ст. Михайлов, БС, 127. Противоречията между северните търговско-индустриални щати и южните робовладелски щати се засилили. Ист. Х кл, 108. Постепенно с развитието на науките и търговията и поради войните в първите робовладелски държави се увеличавали познанията за другите страни и народи. К, 1971, кн. 4 [еа]. Робовладелски строй.
2. Който се отнася до робовладелство. Наред с ясно робовладелската идея, че робът трябва да се подчинява сляпо на господаря, [в Еврипидовите трагедии] срещаме разсъждения, че няма разлика в природата на свободния и роба. Б. Богданов, ООДЕ [еа].