РОГО̀З м. 1. Само ед. Многогодишно водно растение, висока и жилава трева с високо меко стъбло, която расте покрай блатни и мочурливи места, използвана за плетене на рогозки, кошници и под.; папур, шавар. Typha. Рогоз [е] хидрофилно растение с дълго коренище. И. Странски, П, 61. Стаята не беше голяма, с миндер и твърди възглавници по цялата стена, откъм прозорците, а край стените и срещу вратата — редица столове, плетени от рогоз. Д. Талев, ГЧ, 9. Името Рогозен е старо и произлиза от рогоз — широколистен папур, от който се плетат рогозки. Ал. Фол и др., ТСР [еа]. Ръцете и краката му бяха вързани с нещо като рогоз или тръстикови стебла. О. Иванова, ЖРК [еа].
2. Диал. Рогозка (в 1 знач.); рогозина, рогожина, рогожа. В Кукуш и сега още се пази обичаят .. да занесват у тещата означената с девойчинското ознаменование кошуля .. Ако то не съществува .., невестата се счита за нечестна и тога .. завивали я в рогоз, та я изпращали у майка ѝ. СбНУ ІІІ, 82-83.
3. Диал. Малка заблатена река, където расте такава трева. (Н. Геров, РБЯ V).