РОГО̀ЗЕН, -а, -о, мн. -и, прил. За постелка, шапка и др. — който е изработен, изплетен от рогоз (в 1 знач.). Стана ясно, че двамата страшни хора са облечени .. в граждански дрехи, с рогозени шапки на главата. А. Страшимиров, А, 173-174. Ако тия два жребеца бяха почнали да се бият .. с цялата страховитост и мъжка сила, то неустойчивата земя под краката им би потънала заедно с камъша .. и рогозените колиби. Й. Радичков, НД, 38. — Бачо Киро, ами ти не срещна ли по пътя една каруца? .. Стара, разкривена, с рогозено чергило. Д. Марчевски, ДВ, 121. Мачтите се извисяваха голи, понеже големите рогозени ветрила лежаха навити на палубата. Л. Спасов, СМ (превод) [еа].