РОГУ̀Л м. Диал. 1. Ъгъл в стая, помещение и под.; рог, кът, кьоше (Н. Геров, РБЯ, V).
2. Заострена крайна част на предмет, мебел и др.; връх1, рог. Ударих ся в рогула. БД І, 201.
