РОДНЍНСТВО, мн. няма, ср. Положение или отношения, връзки на роднини. Любопитните в града веднага узнаха, че жена му била братовчедка на министъра на вътрешните роботи и Златев дължал кариерата си на това роднинство. Д. Ангелов, ЖС, 217. Срамно и обидно е да пренебрегнеш, макар и неволно, някого, да не го почетеш, според както му се пада по роднинство. Д. Талев, ЖС, 307. Всички се запознаха и сприятелиха с него и роднинството му към Стоила като че се разшири и стана общо към цялата рота. Й. Йовков, Раз. І, 51. В детински непорочното съзнание на баба, майка, дядо, татко живееше само родното, близкото, братското. За тях неизречена аксиома беше, че без род и роднинство няма родина. Т. Жечев, БВ, 6. Момичето минаваше от човек на човек, като слагаше на всеки на рамото по нещо — според роднинството: шарени вълнени чорапи, носна кърпичка, пешкир. Б. Несторов, АР, 17. Той [народът] разделя роднинство по кръв, по сватовщина, по кумство и по побратимство. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 31.