РОДНЍНЧЕ, мн. -та, ср. Момче или момиче, с които някой е роднина. Кой е предполагал, че на толкова хиляди мили от България, през океана, ще се видя неочаквано с едно мое роднинче, свикнало в детинството си да ме нарича „вуйчо“. Г. Белев, КВА, 294. По-късно Захари тръгна лете с роднинчетата си биволар. Ил. Волен, БХ, 106. Обичам, мамо, обичам, / комшийче либе да либя, / комшийче либе, роднинче. Нар. пес., СбВСтТ, 511.