РОДНЍЦА1 ж. Диал. Роднина. — Сине Анкуле, Анкуле, / ти имаш брата по-стара, / ама е горска войвода, / .. / Те стана, синко Анкуле, / триесе и пет години, / какво е горска войвода, / .. / той ти е своя родница. Нар. пес., СбНУ XLIII, 255-256.
РОДНЍЦА2 ж. Диал. Определение за дърво, което ражда много и сочни плодове. В ливади круша родница, / под круша Петър отседна, / разтири коне да пасат. Ц. Церковски, Съч. ІІ, 195.