РО̀ДОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до род (в 1-5 знач.). Заедно с уточняването и събирането на сведенията си за родовата хроника на Бинбеловци, чийто потомък е Ст. Караджа, Б. Нейков открил и запазил и седем надгробни плочи на представители от този род. Н. Ферманджиев, РХ, 141. В малките градове хората се познават лесно по семейните и родови черти, .. Нона приличаше на майка си. Й. Йовков, ЧКГ, 303. Дванадесет добри приятели, рицари, всички с родово звание барони, господа с известност по цяла Европа, .., пиеха и слушаха сегедския музикант с неговата лютня и пресипналия глас. Д. Добревски, БИ, 164. — Откровеността е характерна родова черта. При нас скрито-покрито не бива да има. Й. Попов, ИЖП, 57. Не расовата близост, не родовият и племенен облик, не езикът, а интересът стоеше в основата на международните отношения. М. Кремен, РЯ, 224. Родова памет. Родова чест. Родово дърво. Родова аристокрация. Родови традиции. Родов герб.
2. Филос. За понятие — който обхваща няколко други понятия — видове. Не са синоними думи, които означават родови и видови понятия, тъй като родовото понятие е много широко и включва различни видове от даден род с най-разнообразни особености, поради което липсва синонимна връзка. П. Пашов, ВБЛ, 32. Ако едно понятие са съдържа в друго, т. е. кога мислим за едно нещо, ако в същото време неминуемо мислим и за друго като за съставна част на първото, тогаз първото понятие са нарича общо, .., родово. Т. Шишков, ТС, 97-98. // Който се отнася до група предмети, явления и под. с общи признаци. Техника е по-общото понятие: „родът“, към който принадлежи машината и нейните основни три признака, са общи „родови белези“ за машините. Осн. соц. пр IX кл, 65.
3. Биол. Който се отнася до таксономичната единица род. Той [Линей] въвел двойното наименование на растенията и животните, като си послужил с латински имена, .. Първото име е родовото, а второто — видовото. ОБиол., X кл, 94. Когато се запознаваме с представителите на богатите с видове разреди, трябва най-напред да се научим да познаваме родовите белези и след това ще ни бъде по-лесно да различаваме отделните видове. Вл. Помаков, ПДП (превод), 46.
4. Езикозн. Който се отнася до граматичната категория род. В старобългарски нямаме строго установени формални мерила за определяне на родовата принадлежност на имената. К. Мирчев, СБ [еа]. Родови форми.
◊ Родова община. Истор. В докласовото общество — група, общност от семейства, свързани с роднински връзки и обединени от общо място за живеене и общо стопанство. Най-малката обществена организация на хората била родовата община. Няколко рода образували племе. Ист. VІІ кл, 5. Още през късния палеолит първобитната община се превърнала постепенно в родова .. Жената имала високо положение в рода. Тя стояла начело на родовата община. Ист. X и XI кл, 6. Родово име. Остар. Фамилия, фамилно име. И фирмата е все същата: стара, безцветна, олющена. Само че през две-три десетилетия, пред родовото име на нея се явява по една нова, несръчно написана буква. Ил. Волен, ДД, 60. Родов старейшина. Истор. В докласовото общество — най-възрастният и опитен мъж в рода, който ръководи родовата община. Долмените били строени вероятно за погребения на родови старейшини. К, 1969, кн. 2, 10. Родов строй. Истор. Родовообщинен строй. Най-важната промяна в живота на гърците било разлагането на родовия строй и образуването на градове държави. Ист. V кл, 59.
РО̀ДОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Мед. Който се отнася до раждане. Уврежданията, които претърпява тялото на детето през време на родовия акт, се наричат родови увреждания (родови травми). Ив. Вапцаров и др., ДБ, 159. Повредите на периферната нервна система, получени през време на раждането, се наричат акушерски или родови парализи, за разлика от вродените парализи. К. Рашков и др., ДБ, 136. Родова дейност. Родов канал.