РО̀ДОВО-ПЛЀМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до род и до племе. Едри земевладелци били преди всичко някогашните родово-племенни старейшини и военни вождове, които ръководели набезите във византийската територия. Ист. X и XI кл, 23. Политиката на „косвено“ управление в Нигерия целяла да запази в страната .. феодалните институти, да създаде опора на колониалния режим в лицето на едрите и дребните феодални властници, наследствени .. „вождове“ и други представители на феодалната и родово-племенната върхушка. Л. Мелнишки, Н, 22.