РОДОЛЮБЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на родолюбив. „Почит към мъртвите, хляб за живите“ [книгата] носи ред безспорни достойнства: добросъвестна изследователска работа при разкриването на родовия корен на автора — на предците и следовниците им, тяхната висока нравственост; гражданската им позиция, трудолюбивостта и родолюбивостта им. Д, 2008, бр. 184 [еа].