РОДОНЍТОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от родонит. Най-големият родонитов блок, който бил използуван за суровина, е намерен през 1877 година и тежал според тогавашните мерки 3000 пуда. К, 1987, кн. 9, 51. Родонитови плочки.


Източник: Речник на българския език (онлайн)