РО̀ЖБИЧКА ж. Умал.-гальов. от рожба (в 1 и 2 знач.); рожбица. „Когато бях моме, и мен все гривна се щеше, а досега нямам. Пък моята щерка ще има.“ С обич помисли за тънките, загорели ръчици, прежулени от ведрото .. Светлите плитчици, синците на ушичките .. Рожбичка. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 289. — Ох, дай да си помилвам рожбичката, дай да си го целуна, — викаше тя усмяна, като прегръщаше и целуваше .. детето. МС (превод), 1883, кн. 4, 53. — Но, кажете ми вие — продума изново старецът, като малко помълча и обърса сълзите си, — какво можахте да научите, дали са още живи .. миличките ми рожбички. Ил. Блъсков, ИС, 119. Нека сън лекокрилен / милва клепките ти, / спи ми, рожбичко мила, / спи, заспи, порасти. Хр. Радевски, П, 135.