РОЖДЀЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Диал. Рожден. — Дете ми се роди не на деветия, а още на седмия месец. Знаело, види се то, че бърза дедо му, и с два месеца изпревари рожделното си време. Н. Хайтов, ДР, 220. Хранила е майка, гледала, / дор девет сина рожделни. Нар. пес., СбГЯ, 110. — Прощавай, родо голема, / и ти, рожделна майчице, / дет си ме мене носила / девет месеци на сърце / и три години на ръце. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 79. Ела се свива, превива, / мома са с рода прощава: / — Прощавай, родо голема, / и ти, рожделна майчице. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 46. Чужда е земя усилна, / кайно е майка мащеха. / Наша е земя разтъжна, / кайно е майка рожделна. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 142.