РОЖДЀНИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който празнува годишнина от рождението си. Шестдесетгодишнината буди у някои рожденици невесели чувства. А. Гуляшки, ДМС, 16. — Къде е рожденикът? А-а? Здрасти бе, симпатяга! Чакай! Ето това е за тебе! — и ми подава една кутия. .. Отворих кутията. Взе ми се акълът. Един страшен самолет. Съвсем като истински. Г. Данаилов, ДИВ, 81. Рожденикът получи от гостите пожелания за здраве и успехи.
2. Диал. Ро̀ден брат. Чува майка девет мили щерки, / нямаха си брата рожденика, / та си плачат сестри колко можат. Н. Геров, РБЯ V, 84.