РО̀ЖЀ, мн. -та, ср. Диал. 1. Умал. от рог; рогче, рогце, рогле, рожец. И двете козлета, без да му мислят много, чукнали се в яките си чела, заплели си рожетата. Нар. прик., Христом. ВВ І, 57. И яренца, бозайничета, млечице се насукали, на плет се възкачили и с рожета се мушат. Д. Манчев, БЕ ІІ, 35. Ка разпра крава ялова, / у кравата две телци, / две телци, до две близнета, / със позлатени рожета. Нар. пес., СбНУ XLІІІ, 398. Прочу се Борчо кехая, / .. / де имал стадо илядо, / .. / у стадо овца щирица, / девет годин не ягни, / десета годин сдобила / едно ми ягне за чудо / със дванаесе рожета. Нар. пес., СбНУ XLІІІ, 340.
2. Шиш; въртел1, ръжѐн. Ти съм готвила вечера, / печено ягне на роже, / со црвен шекер солено. Нар. пес., СбВСт, 358.