РО̀ЗИЧКА ж. Умал. от роза (във 2-3 знач.). Героите носят лаврови венци, ти ми дай засега барем тая мъничка розичка, хубавичка .., като тебе! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 100. По улицата минаваше всекидневният поток от тютюноработници, които отиваха към складовете — върволица от мъже с мършави лица и вехти каскети, тълпи от жени с басмени рокли и налъми .. Червен карамфил или малка алена розичка разхубавяваше тук-таме някое младо и свежо лице. Д. Димов, Т, 269. Наведен пред една розичка, с ножиците в ръка, Дойчинов я следеше [Димитрина] със затаен дъх, докато се закрие. Д. Калфов, Избр. разк., 157. Петручио се приближи към нея, протегна тъничката си ръка и тихо продума: — Моля ви се, мис, дайте ми една розичка. Една само розичка. Ал. Бабек, МЕ, 203. Поп Павел извади от джоба на подрасника черна табакера с червени розички по капака. Ем. Станев, ИК I и II, 188.