РОМАНИЗЍРАН1, -а, -о, мн. -и. Истор. Прич. мин. страд. от романизирам1 като прил. За население — който е възприел латинския език, културата и обичаите на Древния Рим. Романизираното население изменило названието в Хемус — кръв (гръцки). Й. Радичков и др., ГСП, 5. Възможно е дошлите в този край през VI–VII в. славяни и прабългари да не са различавали заварените тук романизирани траки от римляните, поради което са ги наричали латини. П. Чолов, ЧВ [еа]. Наблюдава се възраждане на една стара форма сред романизираното германско население, която е толкова далече от стила на епохата, че изследователите .. наричат тези фибули византийски. Археол., 1989, кн. 4 [еа].
РОМАНИЗЍРАН2, -а, -о, мн. -и. Литер. Прич. мин. страд. от романизирам2 като прил. 1. За произведение, описващо реални събития и личности — който притежава редица особености на романа. Десетилетието, през което зря, твори, действа и загина високодаровитият наш поет .., трябва да поставя като фон на моя „роман“ .. Роман? Романизирана биография. М. Кремен, РЯ, 33. Неговата [на Шандор Мараи] романизирана биография „Изповедите на един буржоа“ е най-популярното му произведение. ЛВ, 2002, бр. 25 [еа]. Българските белетристи невинаги съумяват да минат по трудния, но творчески път на художественото обобщение и типизация, .., а се плъзгат по линията на романизирания очерк. С, 1951, кн. 5, 175.
2. За исторически или други събития — който е пресъздаден литературно под формата на роман. Не съм се придържала сляпо към историята. „Войници на милосърдието“ е романизирана история, в която истината е подкрепена с документи. Но освен това съм казала и какво лично аз мисля за някои събития. Пол., 2010, бр. 299 [еа]. В свободното си време не чета професионална литература. Напоследък доста се увличам по романизирани съдебни истории. Банк., 2007, бр. 13 [еа].