РОМАНИЗУ̀ВАН1, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прич. мин. страд. от романизувам1 като прил. Романизиран1. В течение на своето многовековно съществуване на Балканския полуостров българският език се е кръстосвал и смесвал с много други езици, като се почне от езика на старото романизувано .. тракийско население. Ст. Стойков, БД, 324.
РОМАНИЗУ̀ВАН2, -а, -о, мн. -и. Остар. Литер. Прич. мин. страд. от романизувам2 като прил. Романизиран2. Пред книги като „Смелият капитан“ — романизувана биография на капитан Георги Мамарчев — нашето смайване е искрено. ЛФ, 1958, бр. 35, 2. Романизуваната хроника „Вихър“ чертае силуета на българската душевност в преодоляване на най-суровата и жестока проба — войната. М. Николов, Избр. пр [еа]. Той обичаше родното си място и всичките му почти повествования са със сюжет из живота на Лясковец. Може да се каже, че това са романизувани събития из живота на сънародниците му. СбЦГМГ, 55.