РОМАНЍСТИКА1 ж. Съвкупност от науки, в които се изучават езика, литературата, историята и културата на романските народи. // Стесн. Романска филология. К. Димчев работи върху проблеми на интерференцията между български и румънски език. Интерес не само в българистиката и в романистиката, но и в теорията на езиковите контакти предизвикват откритите и анализирани от автора интерференционни явления в морфологията. БЕЛ, 2000, кн. 5 [еа]. Завършва [Мечислав Малецки] класическа гимназия през 1915 г., а от 1923 г. до 1927 г. следва полска и славянска филология в Ягелонския университет с допълнителна специалност романистика. Българ., 2003, бр. 7 [еа]. Катедра по романистика.
РОМАНЍСТИКА2 ж. Литер. Съвкупност от произведения на художествената литература, които представляват романи. Той [Д. Димов] написа великолепната книга „Тютюн“, която завинаги ще остане между най-хубавите произведения на българската романистика. М. Семов, БН [еа]. По-възрастните помнят Петър Карапетров като неуморен издател и редактор на изключително популярните не само през 30-те години на миналия век библиотеки „Древна България“ и „Български исторически романи“, които допринасят немалко за разцвета на историческата ни романистика. Дем., 2002, бр. 72 [еа]. Уподобяването на Емилия Дворянова и Теодора Димова, полагането им една до друга, успоредяването и засрещането им в рецензии, анализи и изследвания за съвременната романистика крие опасност. Култ., 2007, бр. 14 [еа].